Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2014 11:43 - А някога вестниците биеха барабан
Автор: photonik Категория: Други   
Прочетен: 4893 Коментари: 5 Гласове:
3

Последна промяна: 28.01.2014 14:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     Откакто хората са напуснали пещерите и са започнали да колонизират света, се е появило и разделението на труда. Едни са започнали да се занимават със земеделие, други - със скотовъдство, а трети са... управлявали. Някои от най-старите професии вероятно ще се изгубят заедно с човешката цивилизация – като пастирите например. Но други имат доста по-кратък живот. Има професии, които са потънали в историята отдавна – като организатор на оргии например, но други доскоро са били цветущи и са изчезнали едва преди няколко десетилетия. Нека си спомним за някои от тях.
    
     Събуждач
    Събуждач по лондонските улици
Трябва да ставате рано, но нямате будилник? Във Викторианска Англия решението на този проблем е било лесно – трябвало е да си поръчате професионален събуждач, при това само за 2 пенса седмично. Въоръжени с палка – за тропане по вратите на първия етаж, или с дълъг бамбуков прът – за чукане по прозорците на втория етаж, те обикаляли из работническите квартали да будят сънливците.  Някои от тях използвали и по-оригинални средства в работата си – като прословутата лондончанка Мери Смит, която будела клиентите си в Ийст Енд, като обстрелвала прозорците им с грахови зърна. През 1931 г. тя е увековечена на снимка от полицая Джон Топам, който обичал да носи фотоапарат по време на дежурствата си. Впрочем нерядко именно полицаите от нощните смени често допълвали доходите си в ролята на събуждачи. Вероятно Мери е била сред последните „мохикани” на тази професия, която е пратена в небитието от евтините и надеждни будилници.
Мери Смит, будела лондончани с грахови зърна
    
     Лектор
   Лектор чете вестници на тютюноработници
  Професията „лектор” извиква асоциацията за отнесен очилат учен с раздърпан пуловер, приспиващ редовно своите студенти. Но преди десетилетия лекторите в Северна Америка са чели пред съвсем друга аудитория. Предполага се, че професията се е зародила в цигарените фабрики в Куба, но е била много популярна и в САЩ, Мексико и Доминиканската република. Работниците са избирали за лектор грамотен и артистичен човек, който да им чете на глас, докато те работят. Обикновено лекторите са четели вестници, но нерядко и класическа литература. Парите за техните заплати работниците са събирали помежду си. Нерядко са им плащали и профсъюзите – при трудови конфликти лекторите са имали силно влияние над работниците, като са четели материали от леви или синдикални издания. С масовата поява на телевизията и намаляването на неграмотността тази професия също се е отправила в праха на историята.
    
     Фенерджия
    Фенерджия в Кенсигтън през 1930 г.
В наши дни щом се стъмни и уличните лампи автоматично светват. Но само до преди няколко десетилетия това не е било така. Общините са прибягвали до услугите на професионалисти за поддръжка на осветлението по улиците – прословутите фенерджии. Екипирани със стълба или дълъг прът за запалване, те имали задължението нощем да палят един по един фенерите на улицата, а сутрин да ги гасят. Освен това са следели за изправността и редовното им напълване със светилен газ. У нас фенерджиите се появяват към средата на 19. век още по времето на османското владичество. След Освобождението към градските общини е имало и щатна длъжност на фенерджия, който често е съвместявал и други професии – пъдар, глашатай, че дори и нощен пазач. Масовата електрификация слага край на тяхната служба и по света, и у нас. В наши дни само в някои градове, верни на традициите, има останали хора от тази професия - като Лондон например, където последните четирима фенерджии се грижат за фенерите на Бъкингамския дворец и на кралските паркове. Като историческа екзотика и някои източноевропейски градове като Вроцлав и Брест имат още фенери, запалвани от специално нает човек.
Виктор Кирисюк пали фенер в Брест
    
     Словослагател
Словослагатели в печатницата на Христо Г. Данов през 1905 г.
Преди двадесетина години репортерка на популярното телевизионно предаване „Ку-ку" задаваше на минувачите въпроса „Правите ли метранпаж" и получаваше абсурдни отговори. А тогава тази длъжност все още беше жива. Днес компютърните системи и програмите за предпечат сложиха край на една професия, съществувала повече от 500 години - тази на словослагателя. Изобретеното в средата на XV век печатане с подвижни (отделни) букви от Йоханес Гутенберг прави революция в производството на книги. За нея обаче са били нужни хора, които да редят на ръка буквите. Именно това е работата на словослагателите, които от печатарската наборна каса вадели необходимите знаци и ги редели на редове, които после обединявали в голяма рамка, наречена шпалта. Макар патентованият в края на XIX век линотип да автоматизира до голяма степен някои видове набор, словослагателската професия оцелява почти до края на XX век, когато новите технологии я правят ненужна. А какво е в крайна сметка метранпаж, ли? Част от екипа за метален набор -свързващ и коригиращ набраните вестникарски текстове.
    
     Глашатай
   Селски глашатай – акварел от Чудомир
  В наши дни, за да разберете какво ново са измислили управляващите, достатъчно е да включите телевизора или да проверите в интернет. Някога обаче властта е разчитала на помощта на специален човек, който да довежда до знанието на населението важните укази и известия – вестник, или както е по-известен днес -  глашатай. Професията е една от най-древните и се споменава още в митовете и свещените книги – като бог Хермес например, който е вестителят на древногръцките богове. В Европа тази професия значително се е усложнила през вековете. Херолдите (от лат. heraldus - вестител) били използвани при обявяване на война, сключване на мир, предложения за предаване на отбранявани крепост или град, като церемониалмайстори в двора на благородниците. По време на рицарските турнири херолдите описвали гербовете на излизащите за битка рицари – оттам идва и хералдика – наука за гербовете. В кралските дворове и сега има запазена такава длъжност. У нас обаче вестоносците  се преобразяват в общински служители – глашатаи. Използвани почти до средата на 20- век, те обикаляли с барабанче из градовете и селата и разнасяли важните новини от държавата или общината.
    
     Телефонистка

    Телефонистка от средата на 20. век
Във времето на смартфоните и мобилните комуникации е трудно да си представим, че до скоро, за да говорим по телефона, е бил необходим посредник – телефонният оператор. Сега фразата „Ало, централа, свържете ме с...” можем да срещнем само във филмите и книгите. А в продължение на близо век това е била доста популярна професия. Началото й е поставено на 1 януари 1878 г., когато Джордж Уилърд Крой е назначен за първия телефонен оператор. За жалост момчетата - бивши телеграфисти, се оказали доста неподходящи за тази работа – нетърпеливи, шегобийци и с доста непристоен език. Затова няколко месеца по-късно - на 1 септември, изобретателят на телефона Александър Бел назначил Ема Нът на същата позиция и с това се слага началото на дамската хегемония в тази професия. Изискванията към телефонистките не са били никак малки – освен приятен глас и добри обноски трябвало е да имат и добра памет, да бъдат дискретни и не на последно място – да бъдат по възможност по-високи и с дълги ръце, за да поставят щекерите и до най-отдалечените букси на комутаторите. Цифровизацията в телекомуникациите сложи край и тази професия.
Ема Хът – първата телефонистка в света
    
     Текстове за снимки:
Събуждач по лондонските улици
 Мери Смит, будела лондончани с грахови зърна
Лектор чете вестници на тютюноработници
Фенерджия в Кенсигтън през 1930 г.
Виктор Кирисюк пали фенер в Брест
Словослагатели в печатницата на Христо Г. Данов през 1905 г.
Селски глашатай – акварел от Чудомир
Телефонистка от средата на 20. век
Ема Хът – първата телефонистка в света

Публикуван във в. СЕГА, бр. 3, 2014 г.




Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. freeoldmen - Интересна статия, но има неточност.
28.01.2014 13:00
http://bg.wiktionary.org/wiki/%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BF%D0%B0%D0%B6
цитирай
2. photonik - Грешката е вярна
28.01.2014 14:27
За метранпажа изрично попитах корифеите в печатарския бизнес. Оказа се, че дори определението в Речник на чуждите думи е некоректно. Метранпажът е част от екипа за метален набор (отдел, цех) и в онова време е свързан най-вече с вестникарския печат.
цитирай
3. tvmreja - а беше младост
29.01.2014 14:55
няма неточност, грешката е вярна - просто уикито е твърде модерно-описателно...

работих с метранпаж в стария пловдивски "глас" - статиите се набираха на линотип (от линотипери, или набористи), но се "връзваха" в страници и им се "добавяха" заглавия именно от метранпажа, човека, работещ по макет, създаден от секретар (който определя кое къде ще стои във вестника); метранпаж май се нарича и самият процес...
цитирай
4. photonik - Точно
29.01.2014 15:18
Метранпажът можеше да "пипа" по вързаните вече вестникарски страници. Като цяло вече е архаика. Сега у нас се говори за "страньори" или "страниращи редактори", които обединяват елементи от няколко предишни професии.
цитирай
5. skotadix - Интересни професии...
30.01.2014 10:21
Що се отнася до МЕТР-АН-ПАЖ...Буквално, да поставяш в страници...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: photonik
Категория: Други
Прочетен: 854101
Постинги: 132
Коментари: 355
Гласове: 1017
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930