Стремежът да се построи сграда, с която да се достигне небето, е още от времето, когато първите хора са излезли от пещерите и са започнали да строят къщи. През 1891 г. в Чикаго е построен първият небостъргач - 10-етажният Wainwright Building. Оттогава започва голямата надпревара във височините и не един и двама архитекти са опитвали да построят най-високата сграда. Техните планове обаче не винаги са били осъществени по една или друга причина. Днес ви преставяме някои от най-известните непостроени огромни сгради.

    Един от първите, проектирали свръхвисоки сгради, е известният каталунски архитект Антони Гауди. Между 1908 и 1911 г. той прави скици за хотел по поръчка на американски инвеститори. Сградата, наречена Hotel Attraction, е трябвало да се извисява на височина 360 м близо до мястото, където до 2001 г. се намираха кулите близнаци на Световния търговски център. Проектът е изпълнен с характерните за Гауди параболични арки и конични куполи в популярния по това време стил "ар нуво”. В централния купол била предвидена изложбена зала с височина над 100 м, а в долната част на сградата - 6 етажа ресторанти, окръжаващи сцена, на която се намира симфоничен оркестър. За този проект на Гауди се знае много малко и вероятно техническата невъзможност да бъде построен по това време е причината да изпадне в забвение. Едва през 1956 г. скиците на хотела виждат отново бял свят благодарение на приятеля на Гауди - Хуан Матамала. През 2002 г. - международната година на Гауди, е лансирана идеята на мястото на кулите близнаци е  да бъде издигната първоначално проектираната за там сграда.
    Няколко години преди Гауди обаче един  друг архитект създава визия за най-високата сграда на времето си - младият французин Констан Деспрадел, вдъхновен от  Колумбовото изложение в Чикаго през 1893 г. (описано и от Алеко Константинов), замисля фантастична кула с височина от 1500 фута (457 м). Beacon of Progress - както е наречена - е планирана да бъде издигната в Чикаго до езерото Мичиган. Сградата във форма на египетски обелиск трябва да символизира основаването на САЩ и затова в основата й са предвидени скулптури на 13 женски фигури, символизиращи първите 13 щата. Вътре е предвидена зала за 100 000 човека, а върхът на кулата е увенчан с бляскав фар. Деспрадел прави близо 1900 чертежа за творбата си и печели за нея златен медал на изложението в Париж. Все пак проектът не е реализиран - най-вече заради техническите възможности по това време - сградата е планирана да бъде построена от гранит, чрез който става твърде тежка.
    И като стана дума за Париж - манията по високите постройки не подминава и французите. Столицата отдавна има проблеми с пренаселеността на бедните квартали. Швейцарският архитект Льо Корбюзие дава своето решение през 1922 г., като планира не една сграда, а цял комплекс - кварталът Ville Contemporaine, в който трябва да живеят 3 милиона жители. В центъра на неговия проект са 18 кръстообразни 60-етажни небостъргача, изградени от стомана и стъкло, като е предвидено дори и летище. Те трябва да приютят "мозъка на града” - индустриалци, лекари, инженери, учени. За жалост този план е твърде амбициозен за следвоенна Франция и така и не достига до фаза строеж.
    Въпреки това надпреварата с височините на сградите не престава нито за момент. За международното изложение в Париж през 1937 г. французите планират кула, която да е двукратно по-висока от Айфеловата - Phare du Monde, с височина 701 м, но така и не се стига дори до първата копка. В наши дни парижани отново правят опит да издигнат най-високия небостъргач в Европа, предвиден да бъде построен в предградието Дефанс по проект на известния архитект Жан Нувел. Представена през 1989 г. Tour Sans Fins (Кула без край) трябва да бъде висока 425 м и представлява оригинална цилиндрична конструкция от гранит, алуминий и и няколко типа стъкло, които създават илюзията за изчезваща в небето кула. Икономическите проблеми във Франция в началото на 90-те слагат кръста и на този проект.
    Французите все пак успяват да построят едно високо нещо, и то още през 1889 г. - Айфеловата кула (301 м). Този факт хвърля в смут британците и те патриотично решават да издигнат своя, по-висока от френската. Амциозният предприемач Едуарт Уоткин финансира 350-метрова кула в малкото лондонско предградие Уембли. За жалост парите свършват, самият Уоткин умира през 1901 г. и няколко години по-късно ръждясалите останки от недостроената кула са взривени. По-късно на нейно място англичаните построяват нещо, от което действително разбират - футболният стадион "Уембли”.
    Русия също има своите амбиции за първенство във високите постройки. Още бушува Гражданската война, когато един представител на руския авангард представя през 1920 г. своята идея за паметник на III интернационал, който става известен по-късно като "Кулата на Татлин”. Амбициозният проект на футуриста Владимир Татлин предвижда изграждането на 400-метрова сграда, която трябва да приюти в себе си Съвета на работническите и селските депутати от земното кълбо. Кулата представлява издигаща се нагоре двойна спирала от метал, в която са вградени стъклени куб, триъгълна призма, цилиндър и полусфера. Освен като агитационен център в кулата е трябвало да има гигантски киноекран, световен радиоприемник, апарати за всевъзможна информация, както и прожектори, които да изписват букви в облаците. Отделните модули на сградата е трябвало да се въртят около оста си, като кубът, символизиращ земята, се завърта  за 1 година, средната част - за месец, а най-горната - за денонощие.За жалост в края на 20-те години авангардистите в Съветския съюз вече не са от "добрите” и проектът отива в забвение.
    За разлика от кулата на Татлин през 30-те години на 20. век в Москва се дава началото на друг грандиозен проект - Дворецът на Съветите. Сградата, замислена за конгресен център, е с проектна височина 490 м и е щяла да бъде най-високата постройка в света. На върха й се издига гигантска 70-метрова статуя на Ленин. Плановете за изграждането са създадени още в края на 20-те години, но строителството започва през 1931 г. За жалост - с варварство. За да се разчисти място за строежа, е взривен най-големият московски православен храм "Христос Спасител”.
До началото на Великата отечествена война успяват да завършат изкопните работи и да налеят основите, но после строителството сериозно се забавя. Причините са както новите грандиозни строежи, така и изключително нестабилният терен, който се наводнява от близката Москва река. След войната Сталин, явно преценил, че няма нужда от нови символични сгради, спира работата по двореца. По-късно там е построен басейнът "Москва”. А през 90-те години на това място отново е възстановен храмът "Христос Спасител”. Все пак проектът не изчезва изцяло - визията на построения през 50-те години  Московски държавен университет силно наподобява на непостроения дворец.
    Нацистка Германия също не е подмината от грандоманията на тоталитарните режими. Докато в Москва се изливат основите за бъдещия Дворец на Съветите, Хитлер възлага на своя имперски архитект Алберт Шпеер да създаде план за новия Берлин като столица на света. Основният акцент според двамата трябва да бъде Volkshalle - Залата на народите. За него Хитлер взема идеята от Пантеона на Адриан, на когото той се възхищава още от ранните си години като нацистки лидер. Страдата е куполообразна, с височина 290 м, като основната зала в нея е предвидена за 180 000 човека. Проектът е изключително амбициозен, още повече, че мнозина експерти са предполагали за проблеми с акустиката и собствения микроклимат, който се създава в такава голяма зала.
Макар и не най-високата за своето нреме, тя е замислена да бъде най-голямата постройка, дело на човешки ръце - типично за грандоманията на тоталитарните режими (на изложението в Париж немците специално разузнават как ще изглежда съветският павилион срещу тях и спешно удължават височината на техния, само и само да превишават с няколко метра съперника - архитект, разбира се, отново е Шпеер). Тъй като Берлин е изграден на мочурлива почва, архитектите са експериментирали с огромни бетонни колони как може да бъде издигната такава огромна сграда. Една от тези колони е запазена и до днес - т.нар. 18-метров Schwerbelastungskorper. Втората световна война слага край на плановете за построяването.
    След Втората световна война един от най-дръзките проекти за небостъргач принадлежи на архитекта Франк Лойд Райт. През 1956 г. той замисля за Чикаго 528-етажният The Illinois, с височина 1 миля (1608 м). Придвижването до върха е замислено с помощта на 100-местни асансьори, задвижвани с атомна енергия. Проектът е резултат от визията на Райт за вертикално развитие на все по-нарастващите на площ градове. Технически изграждането й по това време е било възможно, но така и не се стига до строежа й.  Все пак идеята на Райт не изчезва безследно - проектът на откритият тази година 828-метров Burj Halifa  (или още познат като Burj Dubai) в Дубай е вдъхновен именно от визията на The Illinois. Въпреки неосъществените идеи на Констан Деспрадел и Франк Лойд Райт Чикаго все пак държи палмата на първенството с най-високата построена сграда от 1973 г до 1988 г. с небостъргача Sears Tower - 527 м. В края на 80-те друг проект е бил на път да засенчи славата му - Miglin-Beitler Skyneedle с височина от  610 м. Краят на Ирано-иракската война и последвалата рецесия на имотния пазар слагат край на работата по проекта. В наши дни са планирани още няколко небостъргача с подобна височина, но финансовата криза стопира тяхното изпълнение.
    Японците, както и французите след Първата световна война, също се опитват да решат проблемите на пренаселеността в Токио с помощта на свръхсгради. Такава е Shimizu TRY 2004 Mega-City Pyramid - пирамида с височина 730 м и побираща около 750 000 жители. Амбициозният проект предвижда основа 8 кв. км и обща застроена площ 8,8 кв. км. Офисите и жилищата ще бъдат изградени на 5 нива, като всяко от тях ще е с височина 146 м (колкото е височината на Хеопсовата пирамида). Световната финансова криза и липсата на достатъчно евтини леки материали засега препречват пътя за осъществяването на този проект. Такава е и съдбата на Aeropolis 2001 - свръхамбициозен проект от 1989 г. за 500-етажен небостъргач, който да се издига в Токио на височина 2079 м. Предвиден за 440 000 човека, които до върха му ще се достига за 15 минути с 300-местни асансьори, които ще  спират на всеки 40 етажа.
    Един от най-нестандартните архитекти на нашето време - Юджийн Цуи, замисля най-мащабния си проект за Сан Франциско. Сграда, висока 2 мили (3,2 км) и населявана от 1 милион души, живеещи на 500 етажа - това е Ultima tower, проектирана в началото на 90-те години на 20. в. Цуи често се  вдъхновява от природата - тук той следва модела на изграждане на термитниците. Сградата е разделена на няколко пояса във височина, като всеки пояс ще има почва и ще формира собствен ландшафт, които ще има и "небе” с височина 30-50 м. Засега обаче все още не е намерено финансиране за подобен проект - най-високата проектирана досега сграда. Каквато впрочем е и съдбата на друго амбициозно начинание на Цуи - тунелът-мост през Гибралтарския проток.
    Световните финансови кризи и скъпите технологии са най-честата причина за спирането на амбициозните проекти за високите сгради. Въпреки това архитектите и инвеститорите по света не се предават лесно пред трудностите - доказателство е наскорошното завършване на най-високата сграда в света - Burj Halifa, която се извисява в Дубай. В усилена проектна фаза са вече няколко небостъргача над 1000 м - в Кувейт, Сащ и Индия. Само бъдещето ще покаже докъде са границите на строителните възможности на човека.
Публикувано във в. "СЕГА"

Поздравления!

Много интересен материал!