Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.02.2010 09:05 - А ти защо остана жив?!
Автор: photonik Категория: Други   
Прочетен: 9214 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 25.11.2011 18:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    Късно вечерта на 24 октомври 1960 г. председателят  на Министерския съвет на СССР Никита Хрущов получава шифрограма от космодрума Байконур, изпратена от главния ракетен  конструктор Михаил Янгел. След като я прочита, той му се обажда, изслушва неговите обяснения и му задава един-единствен въпрос: „А ти защо остана жив?!”
imageimageНяколко часа по-рано в степите на Казахстан Михаил Янгел трескаво подготвя за старт своята рожба – междуконтиненталната ракета Р-16. Студената война е в разгара си и руснаците бързат да компенсират нарастващия брой американски стратегически бомбардировачи. За жалост,  разполагат само с ракетата на Сергей Корольов - Р-7, която през 1957 г. извежда и първия изкуствен спътник. За пуска й обаче са необходими няколко часа. Затова конкурентният екип на Янгел създава принципно нова ракета, която може да бъде изстреляна в рамките на половин час, но използва изключително опасните диметилхидразин и азотна киселина. Пускът й е предвиден в чест на годишнина от октомврийската революция и затова всички на космодрума бързат. Това води и до трагедията. На 24 октомври започва зареждането с гориво за предвиденото в 19 часа изстрелване. На стартовата площадка се суетят около 200 човека. Лично главният маршал на артилерията и шеф на ракетните войски Митрофан Неделин инспектира подготовката. В 18.40 ч. обаче някой в бързината включва погрешка пусковото устройство и се задейства двигателят на втората степен. Пламъците бързо достигат до резервоарите с гориво и чудовищен взрив разрушава площадката и самата ракета. На място загиват 78 човека, ранени са 49. Камерите, включили се автоматично след пуска, безпристрастно записват ужасяващи кадри с горящи като факли хора, които панически бягат от огнения ад. От маршал Неделин остават само част от фуражката, часовника и звездата на Герой на Съветския съюз. А главният конструктор оцелява благодарение на щастлива случайност – минути преди това слиза в бункера, за да изпуши цигара.
    Четири години по-късно на същата дата и на същия космодрум избухва още една ракета – този път Р-9А на конструктора Сергей Корольов. В шахтата, където се е намирала, се повишава рязко концентрацията на кислород , а в същото време някой разлива керосин. Точно тогава един офицер решава да смени изгоряла крушка. Прескача искра и последвалата експлозия убива 8 човека. Оттогава на 24 октомври никога не се изстрелват ракети от Байконур.
    И другият основен космодрум на руснаците – Плесецк, не е подминат от трагични инциденти. На 25 юни 1973 г. екипите подготвят за старт ракетата-носител Космос-3М. Заради повредени датчици препълват резервоарите с гориво. При обратното източване гориво и окислител се смесват и взрив унищожава ракетата и убива на място 7 човека. По зла ирония на съдбата Космос-3М е разработена на базата на бойната Р-14 на... Михаил Янгел.
    И пак, както и в Байконур, след няколко години се взривява и ракета на Сергей Корольов. Отново при подготовка за изстрелване на 18 март 1980 г. избухва ракета Восток 2-М. На място загиват 44 човека, а ранени са 43. Никога не се открива точната причина за взрива, но най-убедителната версия сочи към неизправни филтри на зареждащото с гориво устройство. Последната засега катастрофа на този космодрум е през 2002 г. При изстрелване на ракета Съюз-У, тя се отклонява от орбитата и се разбива на земята, като убива един човек. Година по-късно още един космодрум се вписва сред претърпелите авария при старт – това е бразилският Алкантара. На 22 август 2003 г. се взривява при изстрелване бразилската ракета VLS-1 и убива 21 човека на площадката.
   imageimage Американците, макар и да не работят така припряно и нехайно при подготовката за полет, също имат своя дял в черната поредица на инциденти на земята. Най-трагичният от тях е пожарът, при който загива екипажът на Аполо-1. Корабите от тази серия са част от програмата за изпращане на хора на Луната. Първият от тях трябва да бъде изстрелян още през 1966 г., но поради ред дефекти полетът е отложен за следващата година. На  27 януари 1967 г. екипажът на Аполо-1 – Върджил Грисъм, Ед Уайт и Роджър Чафи, заема местата си за тренировка в командния модул, монтиран на стартова площадка 34 на космодрума Кейп Канаверал (по това време - Кейп Кенеди). Всичко върви по план, докато в 18:30 Грисъм внезапно изкрещява: „Имаме пожар на борда!”.  За лош късмет много елементи в кабината и скафандрите им са изработени от леснозапалими материали. Допълнителен катализатор е и кислородът под налягане, който е част от системата за дишане в кабината. Последното, което вижда наземният персонал на мониторите си, е Ед Уайт, който трескаво търси ръчката за отваряне на аварийния люк, преди пламъците да го скрият. Сложната система на люка забавя фатално техниците, които се борят с огъня, и когато успяват да го отворят, вече е късно - тримата астронавти са мъртви. Трагедията на Аполо-1 обаче води до преразглеждане на работата в NASA и на преден план излиза сигурността на екипажа пред гоненето на сроковете.
  imageimage  Същата година и руснаците изстрелват принципно нов космически кораб - Съюз. С него те се надяват да задминат Щатите в надпреварата към  Луната. За жалост, както и Аполо-1, така и полетът на Союз-1 завършва трагично. На кораба са отбелязани около 200 съществени недостатъка, извършените 3 пробни изстрелвания завършват до едно с провал, но правителството бърза и стартът не е отложен. На 23 април 1967 г. Съюз-1 излита с един космонавт на борда – Владимир Комаров. Само месец по-рано той навършва 40 години и, противно на поверието, празнува дълго с приятелите си. Както по-късно си спомнят близките му: „като че ли предчувстваше и се прощаваше с всички”. По план на следващия ден трябва да бъде изстрелян втори кораб – Съюз-2, и те да се стиковат в космоса. Уви, още в самото начало нещата се объркват. Слънчевият панел не се отваря, автоматиката отказва и се налага корабът спешно да се върне на земята. Лично председателят на съвета на министрите Алексей Косигин води разговор с космонавта. На последния му въпрос: „Какво можем да направим за вас?”, Комаров отвръща: „Погрижете се за семейството ми”. При спускането основният парашут не се отваря, а резервният се оплита във въжетата си. Спускаемият апарат се врязва в Земята с близо 200 км в час. От тялото на космонавта откриват само малка обгорена купчина. Комаров е първият човек, загинал в космически полет. По зловеща случайност негов дубльор за този полет е не друг, а Юри Гагарин. На следващата година той загива в самолетна катастрофа при неизяснени докрай обстоятелства.
 imageimage   Четири години по-късно нова трагедия сполетява руснаците. През 1971 г. те изстрелват космическата станция Салют 1. Първият екипаж, изпратен на нея с кораба Съюз-10, не успява да се стикова поради повреда на стиковъчния апарат и се завръща на земята. В екипажа на този полет е и Николай Рукавишников, който осем години по-късно лети заедно с първия български космонавт – Георги Иванов, на кораба Съюз-33. По ирония на съдбата и този път не успяват да се стиковат със станцията. Но през 1971 г. руснаците бързат и след по-малко от 2 месеца е изстрелян нов кораб – Съюз-11. В началото всичко върви по план и тримата космонавти – Георги Доброволски, Владислав Волков и Виктор Пацаев, се скачват със станцията и изпълняват набелязаната програма. Трагедията се случва отново при завръщането, когато спускаемият апарат се разхерметизира от един вентилационен клапан. Космонавтите се опитват да отстранят повредата, но поради слабата видимост не успяват да затворят нужния клапан. Когато го откриват, вече е твърде късно. И тримата загиват още в космоса.
  imageimage  Трагедията с Аполо-1 прави американците доста предпазливи и почти всичките им мисии завършват без особени премеждия. С изключение на една – фаталният Аполо-13. Третият кораб, който трябва да кацне на Луната, е изстрелян на 11 април 1970 г. с екипаж Джеймс Лавъл, Джон Суайгърт и Фред Хейз.  На 13 април се готвят да влезат в лунна орбита, когато в 13 часа и 24 минути Суайгърт произнася прословутата фраза: Houston, we’ve had a problem („Хюстън, имахме проблем“). На борда избухва един от кислородните резервоари. Аварията е изключително сериозна – корабът губи голяма част от кислорода, извадени са от строя и два от трите генератора за електроенергия. Налага се екипажът да се премести в лунния модул и с неговите двигатели да опита да коригира траекторията и да се завърне на Земята. След невероятни перипетии корабът успява да заобиколи Луната и да се приводни успешно в Тихия океан. Аполо-13 става първият кораб, претърпял авария в космоса и успял да се завърне обратно.
    imageimageНе такъв късмет обаче има екипажът на космическата совалка „Чалънджър”. Построена през 1983 г. тя има само 9 полета преди фаталния десети на 28 януари 1986 г, когато излита със седемчленен екипаж. Сред тях е и Криста Маколиф – 38-годишна учителка по история, първият астронавт непрофесионалист. Избрана е сред 11 000 кандидати, за да популяризира космическата програма и  да проведе първия урок от космоса. Но до това не се стига. 73 секунди след старта се взривяват резервоарите на ракетата носител и совалката се разпада на пламтящи отломки. Самите астронавти оцеляват от взрива и някои от тях дори успяват да надянат кислородните маски, но уви – не е предвидена спасителна система за командния модул на този етап. Те загиват при сблъсъка с водата след 20-километрово падане. Виновник за катастрофата се оказва едно обикновено гумено уплътнение, което вследствие на ниските температури от предния ден е загубило еластичността си. Катастрофата с „Чалънджър” се превръща в една от най-големите трагедии в историята на пилотираните космически полети и задълго забавя развитието и използването на совалките, докато не са отстранени редица конструктивни недостатъци и не е усилена безопасността за екипажа.
   imageimage Въпреки това нещастието не подминава и първата космическа совалка – „Колумбия”.  На 16 януари 2003 г. тя излита за последния си полет. Никой тогава не обръща внимание на парчетата топлоизолация, които се отчупват при старта от кислородния бак и попадат върху лявото крило на совалката. След успешно извършената мисия совалката се завръща към Земята на 1 февруари. При навлизането в плътните слоеве на земната атмосфера се оказва, че крилото започва да се нагрява много бързо и в резултат на взрив се разрушава. Останала неуправляема, совалката навлиза все по-бързо в атмосферата и се разпада на горящи парчета над щата Тексас. Загиват всичките 7 човека от екипажа. Сред тях е и първият израелски астронавт – Илан Рамон. Тази катастрофа окончателно решава съдбата на совалките и през 2010 г. останалите 3 ще бъдат спрени от полети. „Колумбия” надживява само с 1 година своя пряк конкурент – руската совалка „Буран”. Изстреляна успешно с ракетата носител „Енергия” през 1988 г., тя завършва безславно в един хангар на космодрума Байконур – натежалият от падналия сняг покрив се срутва и разрушава напълно някогашната гордост на съветската космическа индустрия.
  image  От 1930 г., когато загива австриецът Макс Вайлер – първата жертва на ракета, до днес близо 300 души са намерили гибелта си в усилията за покоряване на космоса. Американците губят 18 астронавти, а руснаците имат само 4 жертви в космоса, но много повече на земята. Над 250 човека са загинали при инциденти на стартовите площадки. Данните за тях обаче са противоречиви, защото немалка част от информацията е била засекретявана дълги години  - жертвите от прословутата „Неделинска катастрофа” през 1960 г. са огласени едва през 90-те години, и то с голямо разминаване на цифрите, а сигурни данни за аварията на китайския космодрум в Ксичанг през 1996 г. няма – жертвите варират между 56 и 200.
    Но въпреки катастрофите и жертвите поривът на хората към висините не отслабва. Освен двете суперсили – САЩ и Русия, още няколко държави се готвят с амбициозни проекти – Китай, който вече прати самостоятелно човек в орбита, Индия, Япония, Южна Корея, Иран и др. Бъдещето ще покаже доколко са извлекли поуки от първите трънливи стъпки на човечеството в завоюването на космоса.

Снимки:
Експлозията на Р-9 на космодрума в Байконур
Стартовата площадка след трагедията
Екипажът на „Аполо-1” Отляво надясно: Роджър Чафи, Ед Уайт и Върджил Грисъм.
Капсулата на „Аполо-1” след пожара
Владимир Комаров и Юри Гагарин
Горящите останки на „Союз-1”
Екипажът на „Союз-11”
Спасителните екипи се опитват да съживят екипажа на „Союз-11”
Повреденият „Аполо-13”
Изваждане на спускаемия апарат на „Аполо-13” на борда на самолетоносача „Иво Джима”
Екипажът на совалката „Чалънджър”
Експлозията на „Чалънджър” 73 секунди след старта
Екипажът на совалката „Колумбия”
Совалката се разпада в небеот над Тексас
Останките от совалката „Буран”


Публикувано във в. "СЕГА"



Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - С респект!
09.05.2010 01:08
Както винаги увлекателен, изчерпателен, интересен.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: photonik
Категория: Други
Прочетен: 1401648
Постинги: 140
Коментари: 378
Гласове: 1034
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031