По това време бех 14-годишен. Още на девети вечерта арестуваха баща ми. Той беше подофицер, но след като се поболя, се уволни и стана стражар по брезнишките села. Ни е гонил партизани, ни нищо - викаха го за кражби, за тоя се сбил, оня се напил - такива работи, селски. На 10-ти го освободиха. Казали му: "Ние сме нова власт - не сме като старите и не ви гоним карез".
Да, ама не се минаха и 5-6 дни и пак го арестуваха. Дошла в града една комунистка и дала заповед - всички от старата власт - в кауша. Ходих аз един-два дни да му нося храна в ареста. И една сутрин - 16-ти беше, отивам пак с храната и постовият ме връща: Баща ти го отведоха в Дупница, не е тука вече, бегай си. И аз се върнах. Хубаво, ама привечер иде един познат и ме вика през плета да му покажа една къща къде е. Излизам аз и той ми вика: Не казвай нищо на майка си, а вземи една лопата и бегай горе към стрелбището. Баща ти и още двама ги утепаха, да ходиш да ги погребеш." Вземах една лопата и беж към хълмовете - там войниците се упражняваха да стрелят. Намерих ги в едни окопчета - баща ми, един бивш депутат от околията и един търговец май беше от онова време - застреляни с автомати. Бе, аз чух по обед едно кррррр, крррррр, ама помислих, че войниците се упражняват, а то... баща ми убили. Таман да го извлека от окопа и като почна да се стреля, куршуми да свирят и аз беж...
На другия ден вече ги нямаше там - бяха ги заровили някъде. А пък на Червената могила имаше поделение - немска радиостанция май беше. Немците беха изкопали една яма - къде 6 метра дълбока, със стълба се слизаше долу. И като се почна оттогава -  сека нощ возат с камиони хора от околията - кметове, попове, стражари, всекакви. И ги трепеха там. Над 200 човека утепаха за една седмица. У тая яма. А аз на баща ми гроба така и не открих...

Малък послеслов
Преди време писах в един коментар, че Законът за обявяване на комунистическия режим за престъпен е глупав и безполезен. И това е така, защото той не предизвиква никакви правни последици. Тази част от изповед, която записах преди време, е най-точното доказателство за това. Защото след 9 септември 1944 г. масово са били избивани хора без съд и присъда - представители на старата власт, селски първенци, будни хора. Техните убийци са известни. Те не само не са се крили, но са и направили добра кариера по време на комунизма. Тези хора са престъпници по което и законодателство да ги съдите - дори комунистическото. Но не са били съдени поради невъзможност при оня режим. И този злополучен закон трябваше да бъде приет не през 2000 г., а през 1997 и освен всичко друго трябваше да има съвсем кратко допълнение: давност за тези престъпления няма и виновниците ще бъдат преследвани с цялата строгост на НК. Така както се случи с нацистите след края на Втората световна война и както продължава да им се случва дори и сега - 64 г. след края й.