Наскоро присъствах на премиерата на нова книга. На Светла - моя колежка от университета и дежурен гуру в дебрите на граматиката, където често цопвам с двата крака като непохватно прощъпулче в локва.  Представянето беше скромно и тихо - като за книга, посветена на българския език -  без прожектори в небето, Андреа и Устата, сьомга с брускети и т.н. Присъстваха неколцина приятели и съмишленици, няколко светила от разните езиковедски институти и катедри, един-двама заблудени минувачи.
    Изказванията за книгата и автора бяха възторжени. Но ми направи впечатление, че почти единодушно ораторите говореха за нея като за човек от 19. век - възрожденец, будител, безкористник и т.н. И когато две госпожи от различни езиковъд..., пардон езиковедски школи, се хванаха за косите по повод на..., честно казано не помня какъв беше поводът, аз се замислих за вековете. Прави бяха говорещите - Светла беше от друг век, но не от 19. Всъщност от всички присъстващи май само тя беше в 21. Непрекъснато учеща и усъвършенстваща се, водеща няколко блога, от 2 десетилетия на "ти” с компютрите и интернет.
    В същото време, хората занимаващи се с българския език, си остават някъде... ми и аз не знам в кой век. И ако не ми вярвате - ето и доказателства. За момента няма пълно издание на речник на българския език. То излиза от... 1977 г. и вече е до Р. Май. Лично аз спрях да го купувам, защото освен, че е скъпо и ми заема рафтове от библиотеката, загубих надежда, че ще доживея буква "Я”. В същото време няма такъв речник и в мултимедиен вариант. Да не говорим, че пък онлайн тълковен речник изобщо не съществува. Такъв имат сърбите, но ние - йок. Правописен речник - цели два, които един друг се изключват и допринасят допълнително за хаоса в правописа. Правоговорен аудиоречник - липсва (то дали на някой пък изобщо му е дошло на акъла да прави). Онлайн вариант - форгет (Howjsay е английският вариант на това, за което говоря). В момента сума народ от институти и катедри е засрамен от няколко ентусиасти начело с Еленко, които правят онлайн речника Neolog. И на всичкото отгоре безплатно - нито искат пари за него, нито пък вземат от държавата.
    Нека се замислим - колко биха стрували тези неща на държавата? Създаването на един сайт от типа на онлайн речник няма да прехвърли сумата от 10 000 евро и при най-надути цени. Създаването на един диск с речник като производствени разходи не надхвърля 1 евро (срещу минимум 5 евро само за един том, и то по най-занижени критерии). Един сътрудник на половин ден с месечен хонорар излиза около 10 000 лв. годишно заедно с осигуровките. Какво пречи? Средства? Едва ли. Ентусиасти с професионален опит? Има достатъчно - поразходете само по блоговете и личните сайтове. Пречка е инерцията и липсата на мотивирани и отворени към новото хора на отговорните обществени постове. И като следствие - липсата на ясна държавна стратегия в областта на българския език. Иначе на думи всички сме патриоти, попържаме султана и ревем "Да живей!”. Но дойде ли време за конкретна работа...
    Все пак има светлина в тунела - докато има хора като Светла, Еленко, личните сайтове и блогове, посветени на българския език и литература. Кой знае - може пък един ден те да дойдат на власт и... Ама нека не мечтаем чак толкоз.

скромната ми (родена днес) персона е герой на този публицистичен текст.
Сетне да кажа, че обезбългаряването на българския език е официална политика в тази страна от десетилетия. И не, не става дума за вечната битка "заемки-чуждици" и дали ще викаме на компютъра "изчислител"...
Става дума за това, че:
1. в образователната ни система се сменят остарели дограми, а не остарели обучителни системи
2. няма и идея за закон за българския език
3. медиите ни замърсяват езика като едно Кремиковци - Софийското поле...
Но стига думи. Време е да се работи.
На 5 юли - също!

Езиковеди и блогъри на власт? О, не:-) Всъщност защо вече съществуващите речници не се прехвърлят на диск или в онлайн вариант? Защото не може да се спечели достътъчно от това? Институциите не са финансово заинтересовани, а на частните фирми печалбата се вижда малко (трябва да платят и авторски права).

Едни от най-добрите ни речници са съдадени от ентусиасти. Появи ли се финансиране (от Европа?), ще се появят и желаещи за изготвяне на речници.

И като истинска българка, намираща кусури на всяко нещо, ще си изкажа недоволството от Неолога. Той по-скоро ми прилича не на речник, а на някакъв опит да вкараш в оборот жаргона на малка група хора - те могат да си изковават думи до безкрайност, но друг освен тях не ги употребява. Любопитно е, нищо повече. Тълкуванията също не са точни.

Има ли жеалние за работа плюс държавническа визия и нещата ще потръгнат. Ентусиасти не е като да няма - вижте само българската Уикипедия или онлайн биббиотеките, където много доброволци сканират, обработват и подготвят за качване десетки и стотици страници информация.
Но пак ще повторя - българският език трябва да бъде преди всичко национален и държавен приоритет. Тоест да се мисли за него на институционално ниво.