Тези дни - пак врява в курника. Неуморимото Яне - тоз същий Бенковски (или Паниковски?!), се оказа живото превъплъщение на репликата на Лойд Бриджис от "Има ли пилот в самолета": "Ей сега ще се разхвърчат лайна във вентилатора!" И се разхвърчаха...
Този път врявата беше за радикалния ислям. Намесиха се среднощни барети, паникьосани шалвари и кмет, омотан с националния флаг. Това беше достатъчно, за да сработи вековният вече рефлекс на масовия българин - под ножа всички читаци, на когото не му харесва - да си ходи в Турция и т.н. - форумите направо се пръснаха по шевовете от възрожденски патриотизъм и "Въздухът трепери!". На всичкото отгоре къде от глупост, къде от злонамереност в един кюп се слагат както етническите турци, така и помаците, в чиито вени няма капка турска кръв.
Както винаги обаче в пушилката дебатът се измести от наистина сериозния проблем.
Като начало - дълбока грешка е да се смесват турците и ислямизмът. От Ататюрк насам Турция е светска държава (една от легендите твърди, че е наредил да гръмнат с оръдие минаре с мюзеина, защото му е попречил с пеенето на някакъв прием). Разполага със силна армия, която е гарант за този светски характер и отвреме-навреме се налага да припомня на моллите кой командва парада. Нещо повече - миналата година конституционният съд за малко не обяви извън закона управляващата ислямистка партия, но все пак й наложи тежки санкции (хайда да видим тук КС кога ще тръгне срещу управляваща партия?!). Така че линията за турско ислямистко влияние не е особено убедителна. Независимо че ислямът там е силен, доколкото може да се търси влияние тук, то е по-скоро от кемалистите и е най-вече в сферата на икономиката. Освен това турците са сунити – едно от двете основни направления в исляма. То е по-умерено от шиитите (второто направление), които управляват в Иран. Мюсюлманите у нас също са сунити, но определено не са толкова религиозни, колкото тези на юг от нас. Който не вярва може да се убеди и от най-простичкия пример – като види как строителите из града набиват кюфтета от свинска кайма и жулят ракия от сутринта (на други места за това могат да им хвръкнат главите).
Но проблем има и той не трябва да бъде подценяван. И проблемът идва най-вече от уахабитите – това е доста крайно направление на сунитите, разпространено сред арабските държави – най-вече Саудитска Арабия. Независимо че в исляма има немалко секти – друзи, тарикати (да, да – това е ислямска секта) и т.н., най-опасно за западната цивилизация е именно това направление. Уахабити са талибаните в Афганистан, терористите в Кавказ и Пакистан.
България, като християнска държава и като член на ЕС, също в по-малка или по-голяма степен е заплашена от този радикален ислям. И като се абстрахираме от патриотарските и често истерични крясъци, трябва да си зададем няколко въпроса, на които трябва да получим сериозни отговори.
На първо място  - какво точно прави държавата за пресичане на подобна заплаха? Стимулира ли се създаването на повече арабисти и специалисти в областта на исляма? Работи ли се в тясно сътрудничество с представителите на официалния ислям у нас – за тях тези секти също са неприемливи, доколкото изкривяват догмите на вярата им.
Има ли министерство на образованието приоритетни цели в районите със смесено население и особено в тези с компактно население, изповядващо исляма? Прави ли се разлика между ислямско обучение и ислямистко? Слагането в един кюп и на едните, и на другите води до радикализация на умерените.
Кога политическите партии ще станат адекватни спрямо хората, изповядващи ислям и с друга етническа принадлежност? В момента те доброволно са оставени да бъдат доени и стригани от ДПС – партия, която под мимикрията на либерално-етническо формирование, е събрала най-лошата възможна смес: ченгета и дьонмета (ако не ви мързи -  проверете си в речника какво значи тази дума). Нито един политически лидер досега (не говорим за Ахмед бей) не е формулирал какво мисли да прави неговата политическа сила за тези български граждани.
Може да звучи абсурдно, но най-големи шансове сред тези хора имат националистичните формации. Защото една националистическа партия с читави лидери и програма както се възприема за най-голям враг на „чуждите”, така би могла да бъде гарант за тяхното бъдеще и сигурност. Би могло, но от началото на прехода тези партии са предимно карикатурни образувания с една явна цел – пълно компрометиране на национализма и обслужване на интереси, вън от България. Друг е въпросът, че по принцип всяка партия – била тя лява или дясна, по дефиниция трябва да защитава националните интереси навсякъде и по всяко време.
Прочее – крайно време е да излезем от окопите и да започнем сериозен дебат какво искаме да бъдем – чиста етническа и националистическа държава тип Сърбия (която бързо и полека се превърна в малкото мокро петно на картата, каквато си беше преди Балканските войни) или да бъдем модерна и етнически и верски пъстра и толерантна държава (каквато впрочем по ирония също сме били преди Балканските войни).
И за финал – сигурно се чудите защо като пиша за исляма, съм курдисал снимка на черквата „Св. Стефан” в Истанбул. Ами защото там вярата е отделена от държавата. И храмовете се поддържат от вярващите. И затова там джамиите изглеждат добре, а тази черква – не. Затова тук по Родопите и Кърджалийско никнат нови джамии, а в София – колко нови църкви знаете? В „Изток” например, или в „Младост”, или в „Белите брези”, „Борово” и т.н.? Защото и там и тук е пълно с православни християни и патриоти, който са заети основно с ревове: „Уррррааа! Дай да си наквася устата, бе, урррррааа!”

Тъй като освен чудесен, е и изчерпателен, няма да коментирам засегнатата тема.
Ама снощи пихме бира с колеги... единият е турчин. Като му казах как българските градове, в които живеят много мюсюлмани, са най-красиви и поддържани - благодарение на турското финансиране - Ахмет възкликна "Браво, бе! Значи ние в Турция нямаме цветя по площадите и тънем в мръсотия, а с нашите данъци държавата украсява България...". Каза, че трябва да отиде на почивка в България и да види. Дадох му Оня списък с любимите ми родопски градчета и селца.
Наздраве!