Тия дни се вдигна пушилка около гроба на Никола Вапцаров. Оказа се, че у нас напълно законно можеш да разбуташ гроба на национално значима личност. На всичкото отгоре се заформи и мистерия дали костите на поета са наистина вътре, или пък някой вече ги е отнесъл нанякъде - както навремето отпътуват костите на Гоце Делчев.
Та в този ред на мисли се опитах да си припомня къде са погребани нашите най-известни люде и... не можах да се сетя. Няма ги. И до ден днешен не знаем къде е гробът на Левски (защо българите не са пожелали да го погребат, когато им е предаден, а после тайно е закопан от един свещеник, е отделна тема). Баталията между Николай Хайтов и археолога Михайлов преди години с нищо не допринесе до изясняването на загадката - имаше едни кости, може и да са негови, ама изчезнаха...
Къде е гробът на Ботев? Риторичен въпрос - не отговаряйте. Никой не знае. Не сме сигурни дори как е убит - едни твърдят с куршум в челото, други си - в гърдите. Трети си спомнят, че са го оставили още хъркащ в предсмъртна агония и са тръгнали надолу. Спомени...
Същата е картината и с гроба на Хаджи Димитър. Ще кажете - ама той е на Бузлуджа. Да, ама не. И неговите кости са в един сандък на неочаквано място. Нейсе.
Ако се върнем назад става още по-мътно - ние нямаме останал гроб на нито един български владетел от първото и второто царство. Бутафорното погребване наскоро на някакви кости във Велико Търново повече принадлежи към чалга историята и е автентично като новите крепостни стени на Перперикон стил турски дувар. То така стоят и нещата дори и за третото българско царство. Мавзолеят на Александър I Батенберг (колко ли софиянци всъщност го знаят къде е?) е празен - там има музейна експозиция, но не и тленни останки. Фердинанд като по-предвидлив е починал в Австрия и си е там. Най-фрапиращ е случаят с тленните останки на цар Борис III. Първоначално той е погребан в Рилския манастир. След 9 септември останките са пренесени във Враня, където по-късно по нареждане на новите управници тялото е извадено и унищожено. По случайност оцелява само стъкленицата със сърцето му, за която не са подозирали, че също е в гроба.
Гробът на Стамболов дори и сега боде очите на някого и често е поругаван. Навремето дори са играли хоро върху пресната още могила.
Така мога да изреждам още дълго, но нека и аз оставя костите на тези люде на мира. Всичко това го написах, за да подчертая, че паметта на мъртвите е част от нашата историческа памет. Такова отношение е недопустимо от народ, претендиращ за над 1300-годишна история.
И за финал - потресаващото в случая с Вапцаров е, че съответните длъжностни лица съвсем безгрижно заявяват: "Ми то всичко си е законно". Вероятно е така - добре, че наследницита на Вазов не са се сетили за гроба му в центъра на София. Но освен писаните закони има и един неписани - в случая за общественоприемливите действия. А те тотално са нарушени.
Ама кого ли и занимавам с тези дрънканици. За момента е по-важно дали новата миска има силиконови цици или да. Гробове, герои, бошлаф...

Поздравления! Чудесен постинг!

- великолепно е написано. Респект за тезата. Сега си спомням, че един приятел от Виена видя некролог, забоден на дърво в центъра на Варна и ме попита на кой изпълнител е плакат това. Като му обясних смисъла на некролога остана потресен. Толкоз като мислите за мъртвите си, кога ви остава време да обърнете внимание на живите, попита ме той. И се чудя, аджеба, дали не е твърде прав.